Габрово се сбогува днес, 29 октомври 2026 г., с майстора куюмджия Тинчо Тотев Димитров, познат на съгражданите си като Тинчо Златаря и Тинчо устабаши. Той почина на 27 октомври. Поклонението е от 10.30 часа в храм „Успение Богородично“, а опелото започва в 11.00 часа. Близо пет десетилетия Тинчо Димитров работи в куюмджийската работилница на Етърската чаршия.
Кога и къде е прощаването с Тинчо Димитров?
Хората, които искат да отдадат почит на майстора, могат да го сторят днес в габровския храм „Успение Богородично“. Поклонението е от 10.30 часа, а погребалното опело – от 11.00 часа.
За кончината му съобщиха от музей „Етър“. Под публикацията на музея на 27 октомври много хора оставиха спомени и думи на съболезнование.
Защо в Габрово го наричат Тинчо Златаря?
За габровци Тинчо Димитров беше просто Тинчо Златаря. В града това не е прякор, а своеобразна титла. Майстори златари в Габрово е имало още през XVIII век, а по-късно дюкяните им се наредили на главната улица и техните стопани били уважавани хора.
Тинчо Димитров е потомък на кожари и предприемчиви хора и е трето поколение габровец. За местната общност това е част от градската йерархия, която кореняците и техните наследници уважават и днес. Той беше висок, достолепен мъж с аристократична осанка – любезен към чуждите, словохотлив с приятелите. Често го срещаха в неделните дни по централната улица „Радецка“, най-често заедно със съпругата му.
Интересуваше се от всичко, което се случва в града, имаше собствено мнение и когато го изкажеше, думите му тежаха.
Какво означава да си устабаши с червен пояс?
В дюкяна си на Етърската чаршия майстор Тинчо беше устабашия – най-уважаваният майстор в занаята и носител на червения пояс. Това отличие получава на празника на св. Спиридон, който е покровител на занаятчиите, точно преди 45 години.
С малки прекъсвания той работи близо пет десетилетия в куюмджийската работилница на Етъра. Поясът е знак не само за умение, но и за признание от общността на майсторите.
Етър, Лазар Донков и майсторите на чаршията
През лятото на 2014 г. вестник „100 вести“ публикува разговор на Вела Лазарова с Тинчо Димитров. В него той споделя, че е единственият майстор, приет на работа лично от Лазар Донков – създателя на музея. По думите му имало време, когато майсторите в Етъра са били 56 души.
Тинчо Димитров описва Етър като музей, който се е прочул със своята уникалност – целогодишно действащ музей на открито. Особено ценеше общуването между посетител и майстор. Разказваше как една туристка от Индия му оставила гривна, за да я разгледа, докато обикаля чаршията, а той успял да снеме модела ѝ. По този модел работил над 20 години.
В същото интервю той казва:
„Етъра ме научи на родолюбие, занаятът – на отговорност.“
Филигранът и приемствеността в занаята
Любимата техника на Тинчо Димитров беше филигранът. Негови сребърни и златни украшения има по цял свят, не само в България. Става дума за хиляди изделия – реплики на старинни накити и авторски бижута.
Една от жените, оставили спомен под съобщението на музея, написала, че притежава филигранни накити от него. Според нея всеки път, когато ги носи, си спомня кой ги е правил и мислено се пренася на Етъра.
В интервюто от 2014 г. майсторът разказва и за приемствеността. Синът му Мартин по това време е студент в Технически университет – Габрово, специалност „Компютърни системи и технологии“, и е чирак при него. Помага в работилницата от 2007 г. Първо баща му показвал как нещо трябва да се прави по неговия начин, а после го оставял да действа сам. Като се върнел, виждал, че синът върви по свой път, и това го радвало.
Какво означава загубата за Габрово?
Със смъртта на Тинчо Димитров си отива човек, свързан плътно с идентичността на града и с историята на музей „Етър“. Автор на текста във „100 вести“ го определя като една епоха в културата на Габрово. Занаятите на чаршията се предават от майстор на чирак, затова всяко такова изгубване напомня колко е важна тази връзка между поколенията.
Изделията му остават – като украшения в домове у нас и по света, и като спомен за майстор, който носеше градските традиции в работата си и в начина, по който общуваше с хората.
Накратко за прощаването
- Дата: 29 октомври 2026 г.
- Поклонение: 10.30 часа, храм „Успение Богородица“ в Габрово е неточно; правилното наименование е „Успение Богородично“.
- Опело: 11.00 часа.
- Починал на: 27 октомври 2026 г.
