През 2026 г. се навършват 100 години от рождението на Ботьо Ботев – един от най-уважаваните габровски журналисти от миналото, дългогодишен кореспондент на Българското национално радио за Габровски окръг. Роден е през 1926 г. в село Велковци, където прекарва и последните години от живота си. Спомен за него публикува във вестник „100 вести“ негов приятел, който е работил като редактор в Окръжния радиоцентър – Габрово.
Годишнината е повод да си припомним човека зад познатия на поколения слушатели глас и да разберем какво е означавала работата на регионален кореспондент в годините, когато радиото е основен източник на новини за хората от града и селата.
Кой е Ботьо Ботев?
Ботьо Ботев е роден във Велковци през 1926 г. След като завършва средното си образование, учи в СУ, както посочва авторът на спомена. По-късно е назначен за кореспондент на тогавашното Радио София – днес Българско национално радио – за Габровски окръг.
В професионалната среда на Габрово е наричан доайен на габровската журналистика. Приятелите му го наричат с уважителното „бачо Ботьо“, а авторът на спомена го описва като човек с жив ум, чувство за хумор и дълбока връзка с родния край.
Над две десетилетия глас на радиото от Габровско
Според спомена Ботьо Ботев изпраща материали за живота и ежедневието на габровци и на хората от окръга в продължение на повече от 22 години. Слушателите го разпознават по гласа – малко басов, но, както пише авторът, красив и умен.
Кореспондентът в окръжен център има специфична задача: да превръща местните събития в новини за цялата страна, без да губи връзка с хората, за които пише. В Габровски окръг това означава теми от града, но и от малките селища около него. Именно такива истории са изграждали представата на останалата страна за Габрово и околностите му.
Велковци: къщата, рисунките и „Велковска броеница“
След края на професионалния си път Ботьо Ботев се установява да живее в родното си село Велковци. Авторът на спомена разказва, че е „прескачал“ до там, а домакинът го въвеждал в своята „Светая светих“ – стаите в родната къща, където работел.
Според разказа творческите занимания на бачо Ботьо не се изчерпват с журналистиката:
- от дълги години рисува портрети на близки, познати и приятели;
- създава живописни платна с природни мотиви;
- има слабост към дърворезбата;
- пише и подрежда в тетрадка и на листове своята „Велковска броеница“ – сентенции, миниатюри, къси есета и умотворения.
Част от тези текстове стигат до читателите на страниците на в. „100 вести“. Именно една негова статия в „арт“ страницата на вестника, посветена на живота на габровци в днешното тревожно и неспокойно време, поставя началото на приятелството с автора на спомена преди повече от 18 години.
Приятелство по писма и по телефона
Авторът разказва, че след като прочел статията, веднага написал писмо на Ботьо Ботев. Журналистът се зарадвал и отговорил. Така започва кореспонденция, която продължава години наред и прераства в истинско приятелство и взаимно уважение. До смъртта на Ботев двамата често се чували по телефона.
Чрез този приятел Ботьо Ботев се запознава и с дряновците Стефан Пенчев – известен като Бункера, майстор на спорта, и журналиста Стефан Смирнов, редактор в списание „Отечество“, определено от автора като култово за времето си. Така личното познанство свързва хора от Габрово, Дряново и Велковци, свързани с журналистиката, спорта и културата.
Последните месеци
Авторът на спомена описва и последния период от живота на Ботьо Ботев. Месеци преди края му той се оплакал, че дясната му ръка изтръпва и не може да държи молив и химикалка. Малко повече от месец преди кончината му приятелят му се обадил по телефона и вместо обичайния бодър поздрав „Ей, го дей!“ чул монотонен отговор, че е добре.
Разтревожен, авторът веднага тръгнал за Велковци. Заварил го да лежи на кушетката в кухнята. Поговорили, но Ботьо Ботев не го познал. Според разказа инсултът го покосил на следващия ден, а след близо месец дошъл краят на живота му. Точната дата на кончината не е посочена в материала.
Едно поколение габровски журналисти
В спомена са назовани и други колеги, с които авторът се е срещал като редактор в Окръжния радиоцентър – Габрово:
- Иванка Косева – кореспондент на в. „Труд“;
- Ганчо Папазов – кореспондент на Българската национална телевизия;
- Христо Байданов – кореспондент на БТА;
- Христо Минчев – спортен коментатор в габровското радио и кореспондент на в. „Работническо дело“.
Авторът ги определя като професионалисти и всеотдайни колеги. Той отбелязва, че един по един си отиват журналистите от това поколение, и припомня, че миналата година е починал и Ганчо Папазов, кореспондент на БНТ за Габрово и района.
Защо спомените за местните журналисти са важни?
Регионалните кореспонденти оставят следа, която често не е записана в учебници: гласове в ефира, репортажи за хора и събития, които иначе биха останали непознати извън околията. Затова годишнини като тази са възможност да се съберат свидетелства от колеги и приятели, докато има кой да ги разкаже.
За жителите на Габровско историята на Ботьо Ботев е и напомняне, че културата на региона се създава не само от големите институции, но и от хора като него, които пишат, рисуват, дърворезбят и записват наблюденията си за ежедневието в родното село.
Как да научите повече
Материалът със спомена е публикуван във вестник „100 вести“. Любителите на местната история могат да потърсят и други текстове на Ботьо Ботев от вестника, както и информация в библиотеките и архивите на област Габрово.
